Традиционен китайски йероглиф за любов (愛), състоящ се от сърце(среда) вътре в "приемам", "чувствам" и "възприемам", който показва изящна емоция.

Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия, в някои случаи произлизащо или съпътствано и от сексуално привличне. Най-общо това е потребността човек да бъде всеотдаен към друг човек. Любовта е дълбоко, неизразимо чувство, което се споделя от близки, влюбени, и такива, които имат интимни отношения.

Любовта е чувство, характерно не само за хората. За това в чисто биологично-физиологичен аспект е или грижата на родителският индивид към малките, или състоянието, което подтиква полово узрели индивиди да се съвокуплят, в резултат на което понякога и възпроизведат. Любов съществува между различните полове и тогава тя се нарича междуполова (хетеросексуалност). Любовта към същия пол се нарича еднополова (хомосексуалност). Това се изразява във взаимни ласки и сношение. В психологически план любовта е силната привързаност към друг човек, индивид, а в социален - е необходимост от (личностен, когато е за хората) контакт.

В българския съществува синоним на думата "любов" - "обич", като трудно може да се определи ясна разлика и граница между двете понятия, освен, че обичта е постоянството на любовта. Съществува терминът "платонична любов", характеризираща се с изпитването на "любовни чувства" от половозрели индивиди, необвързани от родителски или роднински връзки при липсата на сексуален контакт. В преносен смисъл може да означава още към нещо (любов към футбола, любов към знанието).